

През август на това място температурата достига до 50 градуса по целзий, казва Lawton. Хората са използвали пласмасови ленти и са използали синтетични химикали и тор. Идеята за отглеждане на буйна гора или градина от ядливи растения може да накара някои хора да се засмеят или да извъртят очи. Независимо от това, екологичния екип си е представил точно това, както и малко помощ за финансиране.
На Lawton и неговия екип са предоставени 10 акра от изключително солена и равна почва 500 метра под морското равнище. Те проектирали система, която да събира колкото се може повече вода в блатиста низина, оградили блатото със слама и дървета, които да предотвратяват изпарение на водата. Под сламата сложили шахтни напоителни системи. В долната част на склона засадили плодни дървета – смокини, цитруси, гуава, черници, фурми и други не толкова традиционни култури.
След 4 месеца имали растящи смокини. Местните земеделски експерти им казали, че там няма да растат смокини, така че когато порастнали, те ги поканили за да разберат дали са премахнали солта от почвата или дали отглеждат растенията в солени почви, в които не могат да виреят посеви. Те открили, че нивата на солта намаляват, но не могли да разберат защо.(гледайте видеото)
Проектът изчерпал финансирането, но дори и без пари, мястото сега се развива само и произвежда все повече и повече, като разчита единствено на малкото дъжд в района.
Като резултат от проекта Lawton заключил, че могат да озеленят Средния изток, или която и да било пустиня. Градина може да бъде отглеждана в най-сухи и най-солени почви.
Това е уникално откритие, базирано на прост, но добре измислен проект. Методите могат да бъдат използвани на безброй места.