Назрява надпревара за построяването на космически асансьор – продължение

През 1945 година, той предлага концепция за използването на геостационарни сателити за комуникации, като сега те са основна част от модерния свят. Други технологии, описани в неговата новела “Фонтаните на рая” е Космическия асансьор. Концепцията не била нова, когато Кларк използвал конструкцията на Космическия асансьор като централен елемент в новелата си, но той й дал голяма популярност.

Основната концепция за Космически асансьор е доста проста. Сателит в геостационарна орбита е закотвен на земята край екватора с дълго въже. После това въже се използва за да мести нагоре надолу товари без използването на скъпи химически двигатели или ракети за еднократна употреба. Проста концепция, но трудна за изпълнение. Между нуждата за необичайно силно въже, конструкцията за асансьор която да може да се издига до 22 000 мили до геостационарна орбита от екватора и конструкцията за самозакотвяне, идеята за Космическия асансьор често изглежда твърде далеч. Сега конкурс на NASA Dryden Flight Research Center в пустинята в Калифорния е докарало тази идея по-близо до реалността.

Конкурсът, част от Space Elevator Games се стреми да дава награди, които са финансирани от НАСА, за разработване на технологии, нужни за построяването на Космически асансьор. Групата LaserMotive успешно пусна над 1 км тестови кабел с средна скорост на издигане 2 м/с, с дистанционен лазерен източник на енергия, отреждаща й второ място, или награда 900 000 долара. Други участници са Kansas City Space Pirates и The University of Saskatchewan Space Design Team и все още има награда от 1,1 милиона долара за спечелване или един километър въже и издигане на товар със скорост 5 м/с.

Това са един вид ранни разработки, които биха могли да доведат до революция в космическите полети. Издигане на над 1 километър товар по въже с използване на дистанционен електрически източник излъчен от земята към повдигащия механизъм е важна стъпка напред към осъществяването на тази идея. Да се надяваме, че някъде там Артър Кларк гледа и се усмихва на отпечатъка, който е оставил на човечеството.