
Частната сума е финансирана от Planetary Society базирана в Pasadena, CA. Остатъка от Cosmos 1 е трансформиран в LightSail като превозно средство с големината на хляб, 20 пъти по-лек от предшественика си. Той има четири триъгълни алуминиеви Mylar платна, които се разгъват и комбинирано правят 5 метров квадрат с дебелина 5 микрона, екливалентен на една четвърт от дебелината на торба за боклук. Когато тези платна се разгънат в орбита, LightSail ще може да пътува повече от 500 мили над повърността на Земята, което е два пъти височината използвана обикновенно от совалките на НАСА. Едно възможно краткосрочно приложение на слънчевото платно е следене за магнитните бури. Също така, той е вероятно може би един от постижимите начини да се изпрати безпилотно средство сред звездите поради факта, че той не се нуждае от друго гориво освен светлина.

Учени вярват, че пренасянето на човек на LightSail за момента е много далече от постижимото и ще включва технологии, които все още не са разработени. До сега една от основните причини да не може да се пътува на големи разстояния е била, че корабите не могат да носят достатъчно гориво. Докато кораб задвижван само то слънчеви лъчи може да бъде използван за изследване на дълбокия космос без проблеми.